Гергьовден

На 6 май всяка година изразяваме почитта си към покровителя на войската, повелителя на влагата и плодородието и пазител на стадата и пастирите- св. Георги Победоносец. Освен че празникът е познат като Гергьовден, на места го наричат и Цветен Георги заради разцвета на природата по това време на годината. В много от извънградските региони денят започва рано сутринта, хо- рата ходят боси по росата, защото се смята, че тя има целебна сила. Правят се и венчета от букови клонки, люляк, здравец или коприва и се закичват на вратите на домове, обори и кошари. На Гергьовден е и първото обредно доене на овцете, като на главата на първата излязла през входа на кошарата овца се слага предварително подготвен венец. Първото родено през годината мъжко агне се принася в жертва на светеца покровител, за да е здрав добитькът, да се увеличава млякото и да е плодородна годината. Празникът обикновено се провежда навън, на зелена поляна, в близост до параклис или манастир. На трапезата задължително се поднасят печено агне, прясно сирене, мляко, прясна салата с лук и чесън и специално замесен гергьовски обреден хляб. Цял ден се играят хора и се извършват различни ритуали, според традициите на даденото място. Разбираемо е желанието на живеещите в големите градове да избягат далече от бетонните сгради на този ден и да се присъединят към свои роднини и приятели сред природата, за да усетят истински празничния дух на Гергьовден.