Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември) е един от най-важните семейни празници, посветен на дома и на предците родственици, предшествашщ деня на Рождество Христово. В различните краища на страната я наричат Малка Коледа или Кадена вечеря. На този ден приключват четиредесетдневните коледни пости, които започват на 15 ноември. Най-важни за Бъдни вечер са бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. По стара традиция стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Той се оставя да тлее цяла нощ, за да поддържа огьня жив. След запалването на бъдника се подрежда трапезата, която трябва да съдържа нечетен брой постни ястия. Обикновено това са празничен хляб (боговица, вечерник или коледник), жито, чушки с боб, зелеви или лозови сарми с ориз или булгур, ошав, тиквеник, баница с праз, а също се слагат и чесън, лук, орехи, мед, ракия и вино. Празничният хляб трябва да е кръгъл и да съдържа само брашно, вода и мая. По традиция в него се слага и паричка.Преди семейството да започне да вечеря, най-възрастният мъж или жена трябва да прекадят с тамян първо масата, а след това всички помещения в дома, за да прогонят злите сили. Разчупва се хлябът и първото парче се оставя за св. Богородица. Останалите се раздават на членовете на семейството, като се започне от най-възрастния. На този, на когото се падне паричката, ще се радва на здраве и късмет през цялата година. Всеки трябва да опита по малко от всяко ястие, за да му е пълна годината. По време на храненето никой не трябва да става от масата. Вярва се, че ако момичетата сложат залък от боговицата под възглавницата си през нощта срещу Коледа, ще сънуват бъдещия си съпруг.След вечеря не се отсервира, всичко се оставя до другата сутрин, за да се нахранят душите на покойниците и да не избяга късметът от къщата. Вярва се, че в полунощ на 24 срещу 25 декември небето се отваря и всичко в един миг светва, но това могат да го видят само праведните. А намислените желания в нощта на Рождество се сбъдват – всяка година милиони хора по света се надяват на това.