Няма по-чиста утеха от една купа селска пилешка супа. Тя не е просто рецепта – тя е грижовен жест, детски спомен и онази топлина, която се разлива в душата, още щом усетиш аромата ѝ.
Това е супата, която лекува, обединява и успокоява. Вариш я не защото си гладен, а защото някой има нужда от нея – или просто защото искаш да си напомниш какво значи „дом“.
Всичко започва от пилето – не какво да е, а най-добре домашно. Костите му дават дълбочина, месото – нежност, а кожата – онази лека мазнина, която прави бульона копринен. Докато къкри бавно, кухнята се изпълва с аромат, който не може да се сбърка: моркови, целина, лук и щипка черен пипер.
Идва ред на търпението. Истинската селска пилешка супа не обича бързането. Вариш я на тих огън, докато пилето омекне, зеленчуците се разпуснат и ароматите се слеят в едно. После прибавяш малко фиде, може и ориз, според традицията у дома – защото всяка къща има своя версия на тази класика.
Когато супата е готова, я оставяш да „почине“. Не се бърза – тя ще ти се отблагодари с по-дълбок вкус и копринен бульон. При сервиране я посипваш с пресен магданоз и щипка любов – и сядаш на масата с усмивка, защото знаеш, че си направил нещо истинско.
Ако има ястие, което може да върне времето назад – това е именно тази супа.
Топла, щедра и вярна като стар приятел, който винаги намира правилните думи (в случая – вкусове).
Селска пилешка супа – ароматна, домашна и лекуваща душата. Варена бавно с пиле, зеленчуци и щипка любов, тя носи вкуса на детството и уюта на истинския дом. Научи как да я приготвиш така, че да стопли всеки ден с автентичен вкус и аромат на уют.
Прибавяме измития ориз и оставяме да ври до готовност на ориза.2-3 мин. преди да е напълно уврял ориза ,добавяме пилешкото месо.