Варено жито – зърно по зърно, вкус на спомен
Вареното жито е като баба в купичка – скромно, нежно и винаги там, когато ти трябва нещо истинско. Захарчица, орехче, ванилия и може би малко канела – и изведнъж от „жито“ се превръща в ароматна утеха за душата.
Това е една от онези рецепти, които не се учат, а се предават – от ръце на ръце, от сърце на сърце. Всяко зрънце носи история. В него има спомени за празници, за тиха неделя сутрин, за чаша чай и топла усмивка.
Няма тайни – само внимание и търпение. Житото не обича бързане, и затова трябва да се свари бавно, докато омекне напълно и се отвори като малък цвят. После го подслаждаш, украсяваш по свой вкус и готово – имаш най-семплия и същевременно най-душевния десерт, който съществува.
Може да се поднесе с орехи и захар, с мед и канела, а някои дори обичат да добавят малко настъргана лимонова кора за свежест. Вареното жито е скромен спътник на българската трапеза – символ на памет, но и на живот.
Варено жито – семпла, но душевна рецепта от българската кухня. Узнай как да го приготвиш пухкаво, ароматно и с вкус на спомен.
Житото се вари в тенджера на умерен до бавен огън,докато се разпукат зърната много добре /около 1ч 30мин./ Съотношението е 1 част жито ,6 части вода. Ако е необходимо се прибавя още вода.Целта е житото да уври много добре.
Свареното жито се измива под течаща студена вода и се прецежда в гевгир .
За да не са много влажни зърната ги разстиламе в/у суха покривка.Оставяме житото така възможно за повече часове/3ч 30мин./.Най-добре да направим това вечерта.На сутринта влагата ще бъде поета максимално от покривката.
Прибавяме към готовото жито 2ч.ч.смлени бисквити/обикновени/,2ч.ч.смлени орехи,1ч.ч.жълти стафиди,1ч.ч.чернистафиди,3 суп.л.кристална захар и настъргана кора от 2 лимона.
Разбъркваме добре,да се поемат всички продукти.Сипваме житото в съд по предпочитание,притискаме леко,да придадем определена форма и посипваме с пудра захар.Украсяваме по желание.Житото може да се сервира и в индивидуални формички.