Великден

Най-големиит празник за източноправославните християни в църковния календар е денят на възкресението Христово – Великден. Датата му се изчислива всяка година според лунния календар, но като ден винаги се пада неделя. Подготовката за него продължава 40 дни пречистване на тялото и душата чрез пост и въздържание. Седмицата преди възкресение се нарича Страстна. С нея се отбелязват дните на Христовите страдания от влизането му в Иерусалим за Паска до смърта му. Затова и всеки от дните от понеделник до събота се нарича Велик. В народните обичаи те също си имат своето изражение. Първите три дни се отреждат за почистване на къщата. На Велики четвъртьк времето се посвещава изцяло на боядисването на яйца. По традиция на този ден се месят и козунаци и обредни хлябове. На Велики (Разпети петьк) се ходи на църква и се минава за здраве три пъти под маса, покрита с плащеница. Не се разрешава домакинската работа.На Велика събота също е разрешено да се боядисват яйца и да се месят козунаци. На този ден се ходи на гробища, за да се поднесат яйца и хляб на душите на мъртвите.Преди полунощ се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Вос- кресе!“, произнесени трикратно, като всички отговарят: „Во истина воскре- cе“ и изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите и ги отнасят по домовете си.В неделя на Великден се приготвя празнична трапеза с козунаци, обредни хлябове, боядисани яйца и вкусни ястия, обикновено приготвени от агнешко месо.